Какво представлява съдебната спогодба?

Съдебната спогодба е уредена в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Тя е смесен институт както като фактически състав, така и като правни последици.

Съгласно ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, правейки си взаимни отстъпки. С тези отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят правоотношения, които не са били предмет на спора.
Съдебната спогодба е двустранен договор, потвърден от съда, с който страните по висящо гражданско дело чрез възприемането на взаимни отстъпки прекратяват изцяло или отчасти правния спор, предмет на делото. Слага се край на производството в рамките на постигнатото споразумение, като за неспогодената част, ако има такава, делото може да продължи.

Целта на съдебната спогодба е да се внесе определеност и яснота в отношенията между спорещите страни в процеса и да се прекрати правния спор помежду им. Ето защо спорещите страни се съгласяват, че правното положение е такова, каквото го прогласява съдебната спогодба, постигната от тях. Така спогодбата включва воля за частичен отказ от съществуващо право и съответно воля за частично поемане на несъществуващо задължение. В този смисъл тя има ролята на правопроменящ факт спрямо действителното правно положение. Съдебната спогодба притежава установително, конститутивно и регулиращо действие.
Установяването от страните на съдържанието и характеристиките на съществуващите между тях правоотношения, без да се изразява воля за извършването на взаимни отстъпки, има установително (декларативно) действие. Обявява се положението, съществуващо в отношенията между страните.
При приемането на изменения в действителното правно положение чрез отстъпки се проявява конститутивното действие на спогодбата.
Правоустановяващото действие произтича от това, че странитe взаимно се задължават да считат, че правното положение е такова, каквото е закрепено в спогодбата, като няма да го оспорват занапред.
Регулиращото действие се състои в това, че страните се задължават да спазват поведението, отговарящо на установеното със спогодбата правно положение. Предвиждат се задължения и се признават права за страните, като всяка от тях има възможност да търси изпълнение от другата страна.
Възможно е спогодбата да има и транслативно или вещнопрехвърлително действие – при прехвърляне на права между спорещите страни.

За осъществяване на съдебна спогодба, в допълнение към елементите на извънсъдебната спогодба, които е необходимо да са налични и следните елементи:

  • Договорът за спогодба да е сключен пред съда, разглеждащ делото, и да бъде удостоверен в съдебния протокол, подписан и от страните освен от председателя на състава и съдебния секретар. Така предписаната от ГПК форма е условие за валидност на съдебната спогодба;
  • Одобрение на съдебната спогодба от съда – съдът проверява съответствието на спогодбата със закона и с добрите нрави, като постановява определение, което я потвърждава, а то от своя страна представлява охранителен акт, издаван по обща молба на страните;
  • Изрично или мълчаливо искане да се прекрати делото като безпредметно поради липса на спор, доколкото той се урежда със спогодбата.

Към материалноправните последици на съдебната спогодба като гражданскоправна сделка се добавят и държавноправните. Съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение. Така тя се ползва от сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Те, и в частност силата на пресъдено нещо, са в съответствие с целта на спогодбата – разрешение на правния спор и десезиране на съда.

 

Начини за обжалване и атакуване на съдебната спогодба

При съдебната спогодба имаме напластяване на три акта: договор за спогодба, определение, с което спогодбата се утвърждава, и определение, с което делото се прекратява. Способите за атакуването им са съответни на тяхното естество.

Определението на съда за утвърждаване на спогодбата, както се спомена, е охранителен акт. С него не се разрешава възникналият между страните правен спор. Предвид тази характеристика то не подлежи на обжалване. От друга страна, определението за прекратяване на делото въз основа на съдебната спогодба следва режима на определенията, слагащи край на производството, и съответно подлежи на обжалване пред по-горна съдебна инстанция.

На следващо място, съдебната спогодба запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен акт – въпреки одобрението от съда. Поради това тя не може да бъде обжалвана пред по-горна съдебна инстанция, не може да бъде тълкувана по реда на чл. 251 ГПК като съдебните решения, нито да бъде допълвана или изменяна. Спогодбата следва правната рамка на договорите и затова опороченост на договора за съдебна спогодба следва да се установи по исков ред при основанията за нищожност и унищожаемост на договор.

Специфично от основанията нищожност на договора отнесено към съдебната спогодба е нищожността поради липса на основание.
Основание на сделката е типичната непосредствена цел, желаният правен резултат. Целта на спогодбата е прекратяване или предотвратяване на спор и представлява съществен елемент, без който договорът за спогодба не би могъл да се определи и да съществува като такъв. Основанието на спогодбата като сделка в смисъл на желан правен резултат е разрешаването на съществуващ или потенциален бъдещ спор. Така спогодбата се приема за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД при липса на основание, когато няма настоящ или възможен спор, който да бъде разрешен. Възможно е страните да симулират правен спор, за да могат чрез сключването на съдебна спогодба в него да уредят по изгоден за тях начин своите отношения, но привидната съдебна спогодба е нищожна. В това отношение има категорична съдебна практика.

 

Ползи от съдебната спогодба

Чрез съдебната спогодба се спестява време и се постига яснота, което е от значение както за бизнеса и икономическите интереси на компаниите, така и за физическите лица.
Предвид постигнато съгласие между страните при съдебна спогодба може да се очаква доброволно изпълнение, а то предполага спестяване както на време, така и на средства.
Също така, при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Съдебната спогодба позволява на страните да постигнат помежду си най-подходящото съотношение на интересите си, преценявайки какви отстъпки могат да направят. За разлика от съдебното решение, спогодбата не държи сметка за фактите по спора, а търси съгласието между страните.
Тя е бърз и ефикасен начин за възстановяване на отношенията между спорещите. Доброволното уреждане на спора съдейства за заздравяване на отношенията, позволявайки по-гладкото протичане на последваща работа при бизнес партньори, и по-малко натоварва роднинските и приятелски кръгове.

Автор: адвокат Ива Николова