Когато двамата съпрузи са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за разтрогване на брачния си съюз те могат да инициират дело за развод по взаимно съгласие.

Първата предпоставка съдът да допусне развода в подобна хипотеза е наличието на съгласие от тяхна страна. Важно е съгласието за развод между съпрузите да е налице не само към момента на подаване на молбата за развод, но и към момента, когато компетентният съд ще се произнесе по нея. В случай че някой от съпрузите оттегли съгласието си за развод, производството по делото се прекратява.

Втората важна предпоставка е наличие на споразумение по чл. 51 от СК, което задължително трябва да отговаря на поставените в законa изисквания, за да бъде одобрено от съда. Страни по споразумението са единствено съпрузите, подали молбата за развод. В императивната норма на чл. 51, ал. 1 от СК е посочено съдържанието на споразумението, което следва да се представи пред съда. С него съпрузите трябва задължително да постигнат съгласие по въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношение и издръжката на децата. Също така трябва да бъде уреден и въпросът за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В споразумението могат да се уредят и други въпроси относно последиците от развода, освен посочените по-горе.

Производството при развод по взаимно съгласие има специфични особености. На първо място то е охранително производство на безспорна съдебна администрация, което няма исков харакер, независимо че се инициира с подаване на молба за развод. На следващо място, молбата задължително трябва да бъде подписана лично и от двамата съпрузи. Компетентен да разгледа молбата е районният съд по постоянния адрес на двамата съпрузи или на единия от тях. Местната подсъдност е изборна, което означава, че съпрузите могат да изберат друг районен съд, различен от този /тези/ по постоянния адрес на двамата, пред който да подадат молбата си. Много важна особеност на това производство е, че двамата съпрузи трябва да се явят лично пред съда в първото заседание по делото. Ако някой не се яви без уважителна причина, производството по делото се прекратява. Обикновено делото при развод по взаимно съгласие приключва в едно съдебно заседание, освен ако съдът не прецени, че е необходимо да се събират допълнителни доказателства /най-вече такива, относно интересите на децата, произтичащи от споразумението за тяхното местоживеене, лични контакти с родителите и издръжка/ или ако са констатирани нередовности в представеното от страните споразумение.

Ако в периода до насрочване на първото по делото съдебно заседание между страните се появи колебание за продължаване на производството, няма пречка по тяхно общо съгласие делото да бъде спряно. В този случай, ако никой от съпрузите не поиска възобновяване на делото в шест месечен срок, то ще бъде прекратено служебно от съда. Подобно прекратяване не е пречка впоследствие съпрузите да инициират ново производство за развод по взаимно съгласие.

Тъй като, както бе споменато по-горе, разводът по взаимно съгласие представлява безспорна съдебна администрация и молбата за развод се подава винаги от името и на двамата съпрузи,  няма пречка  те да бъдат представлявани от един и същ адвокат пред съда.

В случай че и двамата съпрузи се явят в първото по делото съдебно заседание и открито заявят, че желаят да прекратят брачния си съюз, съдът допуска развода, като постановява решение, с което прекратява брака между страните по тяхно желание и утвърждава постигнатото между тях споразумение. Много е важно да се знае, че решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, е окончателно и не подлежи на обжалване. Това означава, че ако молбата им бъде уважена, то влиза в сила от деня на постановяването му.

В споразумението по чл. 51 от СК съпрузите могат доброволно да уредят и имуществените отношение помежду си, с цел да избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобито по време на брака имущество.

Важно е да се знае, че законът дава право на съпрузите със споразумението при развода по взаимно съгласие да уговорят последващите им имуществени отношения, по начин удобен за тях, относно някои или всички придибити по време на брака недвижими имоти. При изготвяне на споразумението, те могат да се съобразят с разпоредбите на семейния кодекс, посочващи при какви обстоятелства един от съпрузите може да има по-голям дял от придобита по време на брака вещ и на базата на това, в споразумението да посочат, че този съпруг има по-голям дял и да фиксират размера на неговия дял. Възможна е и обратната хипотеза – въпреки че някой от съпрузите е допринесъл повече за придобиване на дадена вещ, те имат правото да заявят, че след развода всеки от тях ще има равни дялове от нея. Разбира се няма пречка, когато съпрузите еднакво са участвали в придобиването на движимо или недвижимо имущество, в споразумението да бъде отбелязано, че то остава поравно между тях.

Когато обаче в споразумението ясно е посочено какви са идеалните части /квотите/ след развода на всеки един от съпрузите по отношение на вещите, предмет на споразумението, те нямат възможност в последващ исков процес да претендират по-голям дял от същите, включително поради трансформация на лично имущество. В тази хипотеза /при посочване на квотите на всеки един от съпрузите/ споразумението има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и същото поражда вещно-транслативен ефект от влизане в сила на решението за развод.

В случай че в споразумението по чл. 51 от СК съпрузите не са определили квотите помежду си, а са се съгласили само, че след развода остават съсобственици на продобитото по време на брака имущество, всеки от тях не губи правото си в последващ исков процес да поиска установяване на по-голям дял от конкретно имущество, което е било предмет на споразумението. В такъв случай трябва да се докаже, че част от това имущество е било придобито с лични средства на съпруга или същият е имал по-голям принос за придобиването му. За предявяването на такива искове има срокове, които трябва да бъдат спазвани.

От изложеното по-горе се стига до извода, че в производството при развод по взаимно съгласие съпрузите следва да бъдат изключително прецизни при уреждане на имуществените си отношения.

Автор: адвокат Нина Трионджиева